Как да хванеш фазан: ефективни капани, върхове

Много от детството искат да научат тайната на това как да хванат фазан. Тази птица е различна хитрост, въпреки че, ако знаете характерните навици, можете да се справите с нея без огнестрелни оръжия. Помислете за начините и видовете капани, които ви позволяват да хванете тази игра жива, която между другото е позната на много деца от римата за цветовете на дъгата.

Подготовка тушки

Предварительная подготовка дичи включает в себя два этапа — ощипывание и разделывание:

Удаление перьев производится снизу вверх и начинается с брюшка фазана. Выщипывать пух будет легче, если плотно прижимать тыльную сторону большого пальца правой руки к коже птицы и захватывать небольшие участки. Ошпаривать дичь нельзя. После ощипывания следует обработать тушку при помощи газовой горелки и ополоснуть теплой водой.
При разделывании вначале, прорезав кожу, удаляют зоб, гортань и пищевод, а затем вскрывают птицу от грудины до анального отверстия и аккуратно вынимают внутренности.
Главное — не повредить желчный пузырь и кишечник.

Готовая тушка тщательно (несколько раз) промывается в воде и промакивается плотной бумажной салфеткой.

Тонкости предварительной обработки

Многие неумелые кулинары скептически относятся к процессу приготовления любого блюда из фазана, так как он обладает специфическим запахом. Этот небольшой минус легко устраняется путем замачивания мяса в очень холодной воде на 12 часов. Жидкость из емкости периодически сливается и добавляется свежая. Результатом тщательного проведения процедуры вымачивания станет посветлевшая тушка.

Предварительная обработка завершается выдерживанием дичи в холодильнике в течение 2-3 часов.

Как да хванем фазан: местообитание, външен вид и методи за улов на птица

Има много начини за лов на фазан

Ловът пада наесен. Фазаните се разпознават един от най-красивите видове сред птиците сред природата.

В случай на залавяне пернатът не трябва да бъде убит. Достатъчно е да се утвърдите в своите умения и да пуснете птицата на свобода или да я вземете за държане у дома.

Тази статия ще предостави информация за риболов на човешки фазан почти няма кръвопролития.

Разпространение, начин на живот и външен вид

Фазаните се считат за доста продуктивен вид. Мъжкият е в състояние да оплоди поне две женски. През зимата фазаните предпочитат да се събират на групи и да преживяват зимата заедно, но през пролетта се разделят по двойки за размножаване. Женските екипират усамотени гнезда, а мъжките се занимават с мисията си – оплождане, летене от едно гнездо в друго.

Разпределението им спада от Централна до Централна Азия, на запад – от Япония до Китай. Те бяха докарани в някои европейски страни и САЩ. Те живеят на групи в гъсти храсти. Стилът на живот на фазана е подобен на други видове птици. За живеене се избират тръстики, гора с подраст, гъсти гъсталаци и ниви. Хранят се с паяци, мекотели, дърволици, червеи, цикади, мравки, бъгове, охлюви и фили. Случва се те да изберат гущери, змии и мишки за плячка. Царевицата се счита за най-добрата храна за тях..

характерен външен вид:

има неориентиран пръстен около окото;
средна дължина е 86 см;
тегло около 2 кг.
както се очаква, мъжките са по-големи от женските, имат оперение с метален нюанс, а женските имат пясъчно-сив цвят.

Търсене в гнездо

Фазаните са много трудни за проследяване, и още по-трудно да ги хванете. Птиците използват тази камуфлажна тактика: ако други птици при вида на ловеца започнат да летят, тогава фазаните предпочитат да стоят на мястото си, дори когато ловецът е в непосредствена близост и чака кога опасността ги подминава. Гнездата също се тъкат на скрити места от човешки очи. За да направите това, изучете информацията за основните характеристики на поведението на птиците.

Фазаните винаги поставят обителта си на земята. Лапите изкопават малка дупка, след това за дълго време маска с различни растителност под формата на клони и трева.

През зимата те могат да се заровят в земята, но това рядко се случва. През зимата те се забелязват по-лесно, те оставят следи в снега, а през лятото разнасят пера близо до дупката си.

Жилището на фазаните е подредено във висока трева и гъсти храсти, до които е трудно да се стигне до тях. Женските се занимават с това занимание, където излюпват яйца средно по 12 броя, формата им е подобна на овална, а цветът е бяло-зелен. За да получат храна, фазаните рядко напускат гнездото си поради факта, че са много ревностни да ухажват потомството си, а не на крачка от него. Ако мъжът все още не е прелетял в друго семейство, тогава той внимателно охранява пиленцата и майката. По това време те могат да общуват помежду си с силни писъци, те са подобни на ридания, но това се отнася само за мъжкия, женската реагира много по-тихо.

Видове капани за фазан

Има много капани за фазани, но най-честите са описани тук:

Лов на примка. Прост и ефективен капан е риболовът с контур. Първоначално се търси резиденцията на фазана. Може би гнездото може да се намира близо до полето, където растат културите. Трябва да се разхождате по периметъра и да търсите следи, веднага щом са видени, се препоръчва да настроите капан там. Обикновено пътеките на фазаните не се променят и те се движат по същия път. За да бъде капана висококачествен, трябва да се използва дълга стоманена тънка тел. Жицата не трябва да се опъва, защото фазанът е птица със значително тегло, което може да счупи капана. Материалът се нарязва на 150 см дължина, количеството може да бъде различно. Според инструкциите се прави контур: диаметърът на сгънатия пръстен е 9 сантиметра, след това ръбът се резба в контура, за да се образува подвижността на пръстена, след това капанът се фиксира върху клон с определено налягане към земята, един вид малък проход. За успешен резултат трябва да се направят няколко такива продукта. Ако фазан се откъсне от коварен капан, то следващия път ще бъде благоразумен. Птицата захваща вътрешните ръбове на продукта и след това бримката се затяга. Препоръчва се да проверявате често капана, за да не лежи там фазанът..
Лов за куки. Най-простият фасанов капан, също по-евтин от останалите. Куката се избира около 10-ти размер, след това царевицата се засажда на шипа – това е най-любимата храна за птици, като цяло всичко е като риболов. Просто трябва да намерите гнездо и след като го намерите, трябва да прикрепите кука с царевица на височина 0,5 метра от земята в близост до къщата. Като допълнително хранене, малко царевица трябва да се разпръсне близо до гнездото, а още няколко куки също са окачени за ефективност.
Лов на прашка. Доста рядък инструмент за лов и харесва детски шеги, но това може да изглежда само на пръв поглед. Ако други видове риболов на фазани са изключително прости, тогава този екзотичен метод изисква значителен опит. Необходимо е да имате достатъчна сила за мощно изпълнение на изстрела, както и достатъчен брой зареждания. Трябва да се целите в главата. За този случай се препоръчва използването на специални ловни прашки, те са проектирани перфектно, ударната сила и разстоянието на унищожаване. Продава се в магазините за лов. Фазаните се движат по един маршрут и трябва да бъдат намерени, след което се скрийте на удобно място за снимки и изчакайте птицата да тръгне в търсене на храна. Когато го видите, трябва да се концентрирате и да го вкарате в главата. Такъв удар ще положи пернатите.
Лов за лъкове. За лов на птици няма да ви трябват големи лук, доста лек и компактен модел. Трябва да знаете, че в радиус от 500 метра не трябва да присъстват хора и домашни любимци. Необходимо е да се осигури максимална безопасност за другите, но без да се навреди на желания резултат. Трябва също да знаете, че фазаните са упорити същества и не всеки път, когато са ранени, те могат да умрат или да паднат с наранявания, които ги обездвижват. За да направите това, имате нужда от специални стрелки, които са проектирани специално за такъв лов. Важно е да не разваляте вида на плячката.

Повечето полета в селските райони са обект на фазански набези. Това се отнася за частния сектор и индустриалните зони. Те нанасят значителни щети на царевичните ниви, съсипвайки ги. В тези дни не само ловците искат да хванат птица, но и жителите на частни къщи, които се занимават с разсад на зърнени култури. Тази информация ще бъде полезна за всички случаи, в допълнение, такъв риболов на фазани не изисква огнестрелно оръжие.

Как се прави ръчно парен кашкавал

Десислава е научила рецептата за кашкавал от своята баба.

Как се прави кашкавал – въпрос, чийто отговор изисква майсторлък. Производството на млечния продукт не е трудна работа, но все пак е нужен чалъм. По време на фермерския пазар пред Министерство земеделието, храните и горите производители на млечни продукти представиха един от начините за приготвяне на вкусния млечен деликатес.

Как се прави кашкавал – по рецептата на баба

Десислава от ферма Благовец в община Монтана произвежда кашкавал от 2015 г. и е научила рецептата от своята баба. Пред „Агрозона“ младата дама сподели как се прави кашкавал, който е ръчно парен. Всичко започва с истинското мляко, истинската закваска и качествената мая за сирене. Прясното, сурово мляко се сипва в пастьоризатори се загрява до 35 градуса и се изсипва закваската от краве кисело мляко. Веднага след това се прибавя сирищната мая. „Хубаво разбъркваме и оставяме млякото да се подсири. В зависимост от силата на самата мая времето, в което млякото трябва да бъде в покой, е около 40 минути. Трябва да се получи сиренина, която да се отлепя от стените на пастьоризатора.“, разказва Десислава. След като се отлепи, сиренината се нарязва със сиренарски нож. „Ние я режем на кръст.“, уточнява тя.

Разбърква се хубаво

Кашкавалът е още по-вкусен с боровинки например

После бъркаме сиренината, като вече сме изключили пастьоризатора, когато температурата в него е достигнала 35 градуса. Включваме пастьоризатора, за да се загрее до 42 градуса. През това време е добре постоянно да се бърка, за да се „изпече“ сиренината. Прибавя се сол на вкус и пастьоризаторът отново се изключва. Бърка се до пълното разтваряне на солта. След като солта се разтвори, продължаваме да бъркаме сиренината, за да се „изпече“ хубаво. Тя е готова, когато хванем малките нарязаните кубчета от нея и започнем да ги стискаме в длан. Когато те се слепят и станат по-жилави и твърди, тогава сиренината е готова да бъде прехвърлена в сиренарската цедка, за да се изцеди от суроватката. От там се увива на питка и се оставя отново да се отцеди, като се поставя дървена плоскост върху нея и малки бидончета с вода. Престоява така 15 минути, за да се отцеди останалата суроватка.

След това сиренината се оставя на температура 22 градуса около 3 часа, за да втаса. „Трябва да се вдигне киселнността.“, отбелязва Десислава. После се прави проба, като в казан се слага вода загрята на 72 градуса, сол на вкус и след като тя се разтвори, започва пробата дали сиренината е готова за парене и месене. „Режем една лента от сиренината, хващаме я с два пръста от единия край и я потапяме в горещата вода. Трябва да започне да се тегли като дъвка и по това се познава, че цялата сиренина може да бъде изпарена.“, казва младата жена и признава, че за нея това е най-трудната част от целия процес, защото горещината трудно се издържа.

Трябва да зрее 60 дни

Десислава работи с малко количество, което се побира в метален гивгир. След това сиренината се изсипва на цедилото, меси се и се пълни във формите. На 15 минути формите се обръщат и след като сме направили формите на кашкавалените пити, сиренината се отделя от формата чрез обръщане. Оставя се на стайна температура в работно помещение. „На следващия ден ние редим формите в камера за зреене на кашкавал. Температурата в нея е 10-12 градуса. Фермерският кашкавал зрее 60 дни, като всеки ден се обръща, защото има вентилатори, които трябва да го изсушат от всички страни.

Добър и лош холестерол

Като цяло учените препоръчват да ограничаваме пълномаслените млечни продукти, ако искаме да сме здрави. Препоръчителният дневният прием на кашкавал, според науката, не бива да бъде повече от 120 гр. В този случай може да се намали така наречения „лош холестерол“, който може се смята за вреден за сърцето и кръвоносните съдове, според „Дейли мейл“, който се позовава на ирландски учени.

Според учените пълномаслените сирена и кашкавал свалят повече холестерола в сравнение с другите млечни продукти, например маслото заради начина, по който са подредени калцият и протеинът казеин в неговата матрица. Наситените мазнини в киселото мляко, сиренето, маслото и млякото не увеличават

Млечните продукти вече и в България се предлагат на отделни витрини от имитиращите

опасността от сърдечносъдови заболявания.

Рецепта за сирене в мях

В Родопите все още пазят автентична рецепта за приготвяне на сирене с голяма трайност, което може да се носи в мех. Пред „Агрозона“ рецептата за деликатеса все още знае Салих Раиф Паша, който е един от съвременните практици на тази стара традиция. Той разказва, че едно време хората са закачали меха на коня си и постоянно са носели храна със себе си.

Специална обработка на меха

Като начало мехът се прави от бяло шиле, чиято козина се стриже на 1 см и трябва да се изпере добре, за да бъде идеално чиста. Вълната трябва да бъде обърната навътре.

Най-подходящото време за приготвяне на сирене в мех е през месец май. От 1-ви до 10-и май селата от околността изкарват овцете на едно място и започват да доят. От 40 литра мляко се получават 5 кг сирене, между 1 и 1,5 кг масло и между два и три килограма извара.

Необходима е каца, в която да се сложи млякото. На нея трябва да се сложи тензух, да се разстели памук и отново да се сложи тензух. Млякото се прецежда и се подсирва в кацата, след което трябва да се изчака, докато се хване и заприлича на гъста смес. Процесът протича по-бързо при висока температура.

Трябва много бъркане

Сега млечната смес отново трябва да се разбърка и да придобие консистенцията на ориз. След това се взима тукмак или кобилица и започва биенето на маслото в продължение на между час и час и половина. Съдържанието на кацата се изсипва в казан, който трябва да бъде предварително загрят на огън. Започва бъркане на сместа отдолу нагори, като това се прави с цел тя да не се претопли и промени вкуса си.

Пълнене в меха

След това сиренето и изварата се изваждат и изцеждат хубаво. Оставят се да престоят в тава за 24 часа. Готовата продукция се пълни в меха, който трябва да се уплътни добре, за да остане въздух в него. Мехът се поставя на дъска и се обръща всеки ден.

Сиренето е готово да бъде опитано когато настъпи есента или когато времето застуди. Може да се консервира за няколко месеца, ако се осоли добре.